Ейджизмът ограничава дигиталното приобщаване на по-възрастните, поддържайки погрешни схващания относно техните технически способности. Въпреки че много от възрастните потребители използват новите технологии, пропуски в уменията им продължават да съществуват, което ги лишава от предимства. С дигитализирането на обществото, дигиталната грамотност става решаваща за всички, но по-възрастните хора често изостават. Усилията днес са насочени към разширяване на дигиталната грамотност, така че към нея да бъдат включени и когнитивни и социално-емоционални умения. Справянето с фалшивите новини е също от ключово значение, като обучението за идентифициране и борба с дезинформацията дава възможност на по-възрастните да навигират безопасно в онлайн съдържанието. Подкрепяйки ги в усвояването на тези умения, ние насърчаваме едно по-приобщаващо дигитално общество.
Дискриминация в дигиталния ейджизъм
Много проучвания изследват проблемите, пред които възрастните хора се изправят всеки ден, когато става дума за информационни технологии (ИТ). Някои от тях показват логически, когнитивни и емоционални затруднения, както и липса на мотивация у потребителите да изпробват нови технологии и да се насладят на предимствата на дигитализацията по същия начин, както по-младите хора. Въпреки трудностите при използването на цифрови технологии, има много ползи и за възрастните хора, давайки им възможност да живеят живота си по-удобно и независимо в настоящите си домове и общности.
Съществува обаче несъответствие между това, което ИТ могат да предложат и това, което възрастните хора действително искат и от което се нуждаят, поради което преходът към дигитални услуги може да причини изключване и дискриминация. Достъпността за хора с увреждания - като хора с увредено зрение или с увреден слух, както и достъпността за хора, говорещи различни езици, не са непременно съобразени с нуждите на възрастните потребители. Въпреки всичко, преобладаващата тенденция е самите по-възрастни хора да бъдат обвинявани за нежеланието им да се приспособят към онлайн услугите, като обикновено биват реферирани като проявяващи консерватизъм и технофобия, за да се обясня защо не използват дигитални услуги.
Преодоляване на дигиталната пропаст: Борба с дезинформацията и неравенството
Признаването на специфичните предизвикателства, пред които са изправени възрастните хора, борбата с дезинформацията и справянето с цифровото неравенство се очертават като належащи императиви. Дезинформацията не само предизвиква страх и стрес сред по-възрастните, но също така допринася за поляризация на обществото и обтегнати междуличностни отношения. Междувременно дигиталната пропаст, която обхваща вариациите в достъпа до интернет, нагласите и уменията, поддържа дигиталното изключване сред по-възрастното население. Усилията за овластяване на възрастните хора с умения за дигитална грамотност и увереност са на дневен ред, което налага всеобхватни стратегии, за да бъдат адаптирани дигиталните платформи в по-достъпни и лесни за използване за всички възрастови групи.
Как дигиталните технологии могат да бъдат по-приобщаващи?
Дигиталната технология отваря възможности за по-възрастните потребители, като преодолява физическите бариери, позволявайки например контакт с отдалечени членове на семейството и приятели, като улеснява културното участие, достъпа до информация, позволява онлайн пазаруване, банкови и здравни услуги. Дигиталната грамотност подобрява независимостта, физическото и психическото благополучие и когнитивното здраве, като помага на по-възрастните потребители да запазят своята идентичност. Тъй като ежедневието става все по-дигитално, от решаващо значение е да разберем какво означава „дигитална грамотност“ за възрастните хора. Термини като дигитална грамотност, дигитални умения, дигитални компетенции, интернет умения, ИКТ грамотност и умения от 21-ви век често се използват взаимозаменяемо, въпреки че се различават по обхват. Дигиталната грамотност обикновено се отнася до способността да се разбира и използва информация от различни дигитални източници. Въпреки своята многостранна същност, няма консенсус относно едно-единствено определение.
Осигуряването на дигитално включване за възрастните хора стъпва на преодоляването на пет ключови бариери: достъп, инсталиране, знания, дизайн и доверие. Това изисква осигуряване на високоскоростен достъпен интернет и устройства, заедно с инсталиране и поддръжка. Програмите за дигитална грамотност и актуалната информация за съответните технологии са от съществено значение. Технологиите трябва да бъдат проектирани изцяло с оглед на възрастните потребители, при осигурена сигурността и етичното използване на личните данни. Постигането на дигитален капитал изисква съвместен публично-частен подход.
За да се борим с последиците от глобалната инфодемия и дезинформацията, е изключително важно да се разработят учебни материали за възрастните хора и програми за обучение на персонала в областта на образованието за възрастни, фокусирани върху дигиталната и медийна грамотност.
Източници:
- Vercruyssen, A., Schirmer, W., Geerts, N. & Mortelmans, D. (2023). How “basic” is basic digital literacy for older adults? Insights from digital skills instructors. Frontiers in Education, 8. https://doi.org/10.3389/feduc.2023.1231701
- Manor, S. & Herscovici, A. (2021). Digital ageism: A new kind of discrimination. Human Behavior And Emerging Technologies, 3(5), 1084–1093. https://doi.org/10.1002/hbe2.299
- Vivion, M., Reid, V., Dubé, E., Coutant, A., Benoit, A., & Tourigny, A. (2024). How older adults manage misinformation and information overload – A qualitative study. BMC Public Health, 24(1). https://doi.org/10.1186/s12889-024-18335-x